Становище: Проповядване на духовно съжителство по време на Рамадан като палестинско-израелски имам

Бележка на редактора: Шейх Халил ал-Баз е имам на джамията Тел Шева в израелската пустиня Негев и съосновател на Abrahamic Reunion, организация за общуване в Близкия изток. Мненията в тази публикация са на създателя. Вижте повече в CNN.

Докато спорът в Близкия изток отеква по целия свят, мнозина на Запад са попаднали в прочувствените клопки на гнева, страха и праведността към възприеманата от другата страна. Изнасянето на спора няма да донесе повече мир, в сравнение с ще донесе победа, и единственият метод да понижим пламъците е да се научим да съществуваме взаимно.

Работата ми като имам и фокусът върху духовното общуване в Израел и Палестина ми сподели, че най-хубавата персонална отбрана против разрушителните страсти е да намерим другия в себе си. Сложната еднаквост е естествено антитяло, което имунизира против омразата, а аз самият се разпознавам като мохамеданин, бедуин, палестинец и израелец.

В момента е месец Рамадан. Тази година моята организация за взаимно битие, Abrahamic Reunion, беше хазаин на нашата 20-та годишна вечеря за общуване Ифтар, този път в Йерусалим. Особено значимо е да разговя с моите немюсюлмански сътрудници в сегашния подтекст на войната. Рамадан е време, когато мюсюлманите би трябвало да мислят за другите, които са по-малко щастливи от тях. Чрез пост и щедрост се чака да излезем от месеца с възобновена оценка за нашата роля в този свят. Това е същността на духовното общуване, в което визията ви за себе си дава място за човечеството на другите.

Много хора се възмущават, че отхвърлям да избера единствено едната страна на своята идентичност; те желаят да съм сърдит, празен и разрушен като тях. Членове на моята лична бедуинска мюсюлманска общественост заплашваха и нападнаха фамилията ми и мен, тъй като просто признах човечността на израелските евреи. Къщата ми беше стреляна, откакто се разгласих срещу отричането на закононарушенията на Хамас на 7 октомври.

Това не е неотдавнашен феномен. През 2008 година, откакто брачната половинка ми беше удостоена със запалване на факел на честване на Деня на независимостта на Израел, колата на фамилията ни беше взривена. Но тези офанзиви единствено ускориха решимостта ми да се застъпвам за духовно общуване и по тази причина прекарах години в образование на израелските евреи за исляма и нуждата ни да признаем, че и мюсюлманите, и евреите принадлежат на тази земя.

Това е задачата на живота ми. Съпругата ми Сана и аз съосновахме Обединението на Авраам след насилието от Втората интифада от началото на 2000-те години, когато терористичните офанзиви и военните интервенции провокираха дълбоки разделения сред всеки бранш на израелското и палестинското общество. Мечтата на Abrahamic Reunion е да събере още веднъж децата на Авраам в Светите земи и за тази цел десетки хиляди мюсюлмани, християни, евреи, израелци и палестинци се причислиха към нашите действия през годините.

Духовното общуване значи създаване на мостове от празнуване, тъга и признание на Бог над нас, без значение от вашата религия. И по този начин култивираме другия в себе си. Почти всеки, който взе участие в прекарвания като тези, ще се окаже по-имунизиран против прочувственото привличане на ненавист, движена от идентичността, даже на фона на опустошителна и персонална война като тази.

Abrahamic Reunion включваше участници от Газа, до момента в който Хамас направи присъединяване нелегално през 2013 година Преди това седяхме на рид до границата и разговаряхме по мегафон с жителите на Газа от другата страна на оградата. Организациите, които се усещат застрашени от взаимното битие, знаят, че то е най-голямата опасност за тяхната власт.

Винаги можеш да съжителстваш с други хора, само че не с всяка идеология, а на 7 октомври Хамас разгласи война на всеки детайл от моята еднаквост. Те убиваха мюсюлмани. Те отвлякоха бедуини от пустинята. Те не престават да потискат палестинците в Газа, като крадат помощи и употребяват домовете и джамиите им за осъществяване на офанзиви. Те са решени да унищожат Израел и всеки израелец. Аз съм във война с Хамас, тъй като това е техният път, само че в никакъв случай няма да водя война против народа на Газа.

Моята вяра е ислямът и като имам на южния израелски град Тел Шева, аз давам духовни и морални упътвания на моята общественост, както татко ми и дядо ми правеха преди мен. Моите предшественици са свързани с хашемитското семейство, обичайните бранители на светите места на исляма.

Ислямът на моята традиция няма нищо общо с тези, които прогласиха „ Аллаху Акбар “, до момента в който нанасяха неописуемо принуждение върху почтени цивилни на 7 октомври. Тъкмо тъй като съм мохамеданин, приканвам неотложно да освободя останалите заложници, хванати от Израел, мюсюлмани бедуини измежду тях и да дава помощ на палестинци, които обезверено се нуждаят от филантропична помощ в Газа.

Моят етнос е бедуин и моят народ е наричал пустинята Негев дом от епохи, до момента в който народи и империи са се издигали и падали към нас. Бедуинските племена са част от арабската тъкан на тази земя и аз наблюдавам своята история, обичаи и общностни кодекси назад към пясъците на Негев. Въпреки че съм от номадски народ, не съм вкъщи на никое място другаде.

Бедуинската общественост в Израел от дълго време страда от занемаряване и маргинализация от страна на страната и нашето общество през днешния ден е пронизано както от престъпност, по този начин и от липса на почитание към по-възрастните. Моята задача да избавя Тел Шева от ръцете на нарушителите е обвързвана с нуждата да върна исляма от разрушените души на политическите екстремисти.

Моят народ е палестинският народ и аз съм неразривно обвързван с душите в Газа, за които тежестта на тази война е непоносима. Чувствам техния боязън, апетит и страдалчество като мои лични и плача пред облиците на опустошение и загуба. Членовете на моята общественост имат семейство в Газа и ние се молим за тяхната сигурност всеки ден.

Решението на този спор ще пристигна единствено от обезпечаването на път към палестинската независимост, при държавно управление, което съставлява и се грижи за своя народ. Войната няма да трансформира тази вяра в действителност, както и оставянето на Газа под моралния вакуум на Хамас.

Вземете нашия безвъзмезден седмичен бюлетин

Националността ми е израелска. Израелец, който обича страната, която е построил дружно със своите еврейски и арабски съседи. Израелец, чиято брачна половинка беше първата бедуинска жена, удостоена със запалване на факла на националната гала за Деня на независимостта на Израел. Израелец, който знае, че страната му в този момент би трябвало да се бори за мир толкоз мощно, колкото и за оцеляване, тъй като двете са подвластни една от друга. На 7 октомври мюсюлманите бедуини като мен избавиха живота на нашите еврейски съседи, а Израелските отбранителни сили опазиха домовете ни по същия метод, по който направиха домовете на израелските евреи.

Жена ми, Аллах да се смили над нея, умря предходната година. Последната й директива към мен беше да се грижа за нашите четири прелестни деца и да продължим пътуването, което започнахме дружно. Правя го през днешния ден, тъй като оттатък моята еднаквост като мохамеданин, бедуин, палестинец и израелец, аз съм на първо място човешко създание: татко, брачен партньор и прислужник на Бог.